Написано от Татяна Виналиева
Мисля, че е крайно време да започнем да пишем в собствения си сайт. А така също да водим някакъв дневник на клубните прояви – малки или големи. И тъй като няма други желаещи, започвам аз.
В неделя, 07.01.2007, веселата компания в състав: Боби, Лили, Васко, Таня и Камен Кръстеви, Коце, Татяна (аз), Янев и Тошко, се разходи до Понор планина в търсене на нови пещери.
Пътувахме със нашия ситроен и джипа на Коце, но малко след като се отклонихме по черните пътища изоставихме ситроена, защото не му беше мястото в оф-роуд групата. На мястото, където изоставихме колата, Лили, Тошко, Васко и Таня се възползваха от многото наличен сняг и направиха снежен човек, който да пази колата, докато ни няма.
Джипът на Коце побра с лекота всичките 9 човека и ни качи още по-нагоре, дотам, докъдето стигаха новите му зимни гуми.
След като изоставихме джипа се разделихме на 3 групи. Най-подготвени за зимните условия бяха Кръстeви и Коце. По една случайност те бяха изпратени да наобиколят едно от хълмчетата (по-безперспективното, както се оказа); Боби, Лили и Васко тръгнаха в срещуположната посока, а Янев и компания поехме по средата. На места си имаше сняг до колене. Всички, които бяха без гети, поехме солидна доза сняг и вода. Още в началото на разходката групите на Боби и Янев се събраха около една цепнатина между разни камъчки, които Янев сигурно ще нарече възмутено скали …. Мястото е обещаващо и следва да бъде посетено напролет.
Следваше много ходене и нулев резултат. На мястото и в определения час на срещата (14.00) всички без Коце и Кръстеви се събрахме и седнахме на припек, за да поизсушим обувки и изядем провизии. Забелязахме, че другата група поема към нас, и решихме да ги пресрещнем, за да не бъхтят напразно.
Събрахме се на половината път до джипа и поехме на обратно. След като стигнахме до ситроена се разделихме – Янев, аз и Тошето отпътувахме към София, а останалите отидоха да ядат супички и пият бира.
Разходката беше чудесна, на пролет ще видим какъв е бил резултата, но най-хубавото беше, че успяхме да се нарадваме на сняг, какъвто не успяхме да видим по празници.