Днес сутринта Светльо с неговата досадна бодрост се опита да ме събуди рано, рано с предложение да се разходим до Враца. Има късмет, че повикът на природата ме беше вдигнал малко преди това иначе какво щяха да му чуяр ушите!
Докато Таня направи сандвичи за проявата, а аз сготвя чая, ей го и Светльо цъфна долу. Слязох и набързо се разбрахме, че ще ходим към района около Яворец и Околчица.
Добрахме се без проблеми, колата обаче стигна на един завой по-ниско от Погледец, та се наложи да си повървим повечко нагоре. Стигнахме до пътеката за вр. Вола, по някое време се отклонихме в ляво и заджапахме по дерето нагоре. До момента балкана се беше опитал вече д ани отклони от намеренията ни посредством лек снеговалеж и ветрец, но ние устояхме.
Повървяхме, повървяхме….. ей тука, на половин час…. е, маалко повече дойде. Сигурно защото спряхме да пием чай 😉
После започнаха въртопи, вътропчета и въртопища. И кари, ма големи. нахаресахме си няколко места, Минахме поредната премка и в един голям валог Светльо намери дупче – 3-4 метра навътре, следва праг 2-3 метра, но не го е слязал, защото се отваряло и било гладко – с две думи трябва си въженце, поне за придържане. Надолу не се вижда дали има още.
После решихме да не се връщаме по същия път а да гоним дерето под вр. Яворец. Харесахме си още едно място и в крайна сметка успяхме да не се загубим.
Направихме си един прекрасен преход от 6 часа по баирите и доволни се прибрахме в София.