Written by Татяна Виналиева
На 01 май 2008, около 5:30 часа, група в състав: Александър Янев, Таня, Тошко, Петър и Катенце започна да се товари на ОпелАстрата на Янев с идея да финишира вечерта в Украйна.
Позабавихме се. Къмто два часа. Достатъчно, за да се догоним с групата за лодките по Янтра – Криси, Ду, Ивайло и други, в Бяла, да хапнем супичка и да зачезнем към Русе.
В Русе копирахме пълномощното за изнасяне на детенце през граница и в общи линии минахме безпробемно. Бяхме предупредени, че в Румъния не продават винетки, а полицаите се заяждат. Затова започна трескаво търсене на винетка, като за целта минахме през поне 20 бениностанции, започвайки от границата, през Гюргево, Букурещ и т.н. Някъде по средата на Румъния Алекс удари джак-пота! Петър, който беше лял бетон до 3-4 сутринта, го караше на алкохолен туризъм, като заспиваше във възможно най-уникални пози и издаваше странни, но разтоварващо смешни звуци. Катето съзерцаваше природата и равнинно-плоския румънски релеф, стоически изтърпявайки скучаещото дете. Аз и Алекс се връткахме зад волана.
Около полунощ преминахме границата с Украйна. Малко след това си намерихме нивичка зад една горичка до пътя, опънахме палатките, хапнахме и заспахме. Емблематичен за цялото пътуване беше дъждът, който ни посрещна в Украйна.
На другата сутрин събрахме катуна и потеглихме в търсене на село Короливка. В град Черновци купихме карта на Украйна и на областта. Ориентирахме се, кое от двете Короливки е нашето и в ранния следобед бяхме в селото. Разделихме се на две групи в търсене на дупката.