Written by Боян Шанов
ДО ВЕРКОР… И НАЗАД
Боян Шанов
През лятото на 1999 година бе възобновена една стара традиция на студентски пещерен клуб “Академик”, която предоставя невероятната възможност за опознаване на нови пещери, изживяване на неповторими емоции и досег с по-различни култури. Става въпрос за експедиционна дейност извън границите на България, а събитието, с което ще се запознаете, е обменът на спелеолози между СПК “Академик” – София и Спелео Група “Делта” – Гренобъл, Франция.
Очаровани от гостоприемството, което им бе оказано при посещението им в България през лятото на 1998г, дванадесетимата френски пещерняци, геройски понесли две седмици безспирно проникване из пещерите край село Крушуна и месността “Барките”, бяха пожелали да ни върнат подобаващо жеста. Затова в началото на месец август тази година, след множество административни и организационни перипетии, малката ни група от от единадесет души потегли на дълъг път до Гренобъл – доста обширен град в подножието на карстовия масив Веркор, югоизточна Франция. Радостта беше неописуема при повторната среща с нашите приятели, които вече бяха подготвили експедиционния лагер близо до Ла Шапел-ан-Веркор (1200м н.в.). Големият ни ентусиазъм не можа да бъде помрачен от проливните дъждове, които съпътстваха всяко проникване, но определено изплашиха доста домакините. Наложи се по-дълбоките пропасти да отпаднат от експедиционния план поради голямата опасност от внезапно прииждане на вода. Това ни разочарова дълбоко, но бяхме безсилни пред природните стихии, които пратиха няколко души да спят в колите си, защото палатките им заприличаха на резервоари за дъждовна вода. Все пак, за две седмици успяхме да влезем в : СИАЛЕ НЬОФ, ПЮИ ВЕНСАН, ТРУ КИ СУФЛ, ГУР ФЮМАН, ТРУ ДЬО СПИНЕТ, ГУРНИЕ и благоустроената ШОРАНШ.
Особено интересни бяха пещерите ПО 2 и Л’АНТРЕ ДЬО ВЕНЮС. Първата представляваше абсолютен кладенец с дълбочина 318m и бе разположена на едно силно окарстено планинско било, до което се стига по небрежно маркирана просека през необятно карно поле, обрасло с иглолистна гора. Получи се така, че екипиращата група не успя да намери обратния път по светло и бе принудена да прекара нощта под открито небе, дремейки върху прониквачни торби и без капка вода за пиене. “Рискове на професията” промърморваха с усмивка на сутринта недоспалите приятели, заради които останалите в лагера, не на шега, спретнахме карти, GPS координати, две коли, храна, дрехи и инвентар за спасителна акция в 6 часа сутринта. Щастливия край на случката се състоя на шосето, когато двете групи едва не се разминаха. Но все пак пещерняците се подушват дори и през добре уплътнените врати на западните коли.
Пещерата Л’АНТРЕ ДЬО ВЕНЮС (Входът на Венера) представляваше природен резерват, в който достъпът бе ограничен до 100 души на година, поради спиращите дъха карстови феномени, сътворени с вековния труд на капката вода. След преодоляването на един тридесет метров отвес попаднахме на приказна феерия от прозрачни цевични сталактити, дълги над един метър и великолепни натеци, обляни с пещерно мляко. Всички с дълбоко прискърбие съжалихме, че и в България преди време е могло да се видят подобни гледки, но, уви, не и сега.
Освен спелеология, нашите домакини ни предложиха неповторимото изживяване и на спускането в каньони. Отказахме се от скучното зяпане на предвижданото 60% слънчево затъмнение и добре опаковани в неопренови костюми преодоляхме двадесетината водопади на каньона ЕНФЕРНЕЛ, влизането в който изискваше пускането на рапел по 60 метровите гладки стени. Усещането да се носиш по река, бушуваща на ширина по-малка от метър и половина на някои места, беше абсолютно непознато за всички нас. Последва спускане в каньона ФЮРОН, където в един прекрасен момент бяхме внезапно изненадани от откритието, че в реката се влива приток, носещ “топлите” води на ГУФР БЕРЖЕ. Малко зъзнещи от пет градусовата вода и събралата се умора, стигнахме до края на каньона, където ни очакваха два водопада с височина съответно осем и четиринадесет метра. Някои от нас се престрашиха и пренебрегнаха изнесените встрани системи на двойно въже, хвърляйки се в не дотам безопасните ревящи водни казани. Пострадали нямаше, но преживяването си беше доста екстремно и всъщност едно подобаващо сбогуване с каньоните.
Скоро експедицията дойде към своя край. Посетихме заводите на PETZL, един представителен магазин на EXPE, откъдето накупихме джаджи, а предпоследния ден направихме разходка из Природния Резерват на Високите Плата в южните части на Веркор. Гледките, които се откриваха към Алпите на запад, трудно могат да бъдат описани с думи, а да не говорим за изобилието от животински вкаменелости, което предоставяха повечето камъни. Нашият водач, обвързал изцяло живота си с резервата, ни показа и няколко диви кози, скитащи необезпокоявани по стръмните сипеи. Раздялата на следващия ден не бе лесна, но ние вярвахме, че ще има още подобни клубни експедиции в чужбина.