Written by Калина Петрова Шанова
Докато курсът беше на поредната си практика ние (Ду, Краси Бо, Миро (т.е Д. Ангелов) и моя милост), решихме да се разходим през Кресненското дефиле до пещерата Мура известна още като Шаралийската.
Тръгнахме да се събираме в 5:30 сутринта. Краси, който беше шофьор взе първо мен, после Миро и накрая Ду. Времето беше мъгливо и мрачно, но малко след като излезнахме от София слънцето започна да се показва и докато стигнем целта си беше огряло всичко наоколо и топлеше приятно.
В 10:30 часа бяхме готови за проникването. Аз бях единствената която беше идвала и макар да имах ясни спомени и описание леко се притеснявах дали няма да загубя групата. За радост това е почти невъзможно защото пещерата е доста малка и дори да се загубиш можеш да я обиколиш за 2 часа 
Колкото и малка да е дупката тя се оказа непроходима за някои. При Китовата уста има тесен участък с дължина 70см. Точно той бе разковничето. Ду мина без проблем защото е ниска и кльощава. На мен ми трябваше повече пендечене защото нямаше къде да си сложа краката. Но за Краси и Миро нямаше решение. На Миро не му минаваха гърдите, а Краси поне е и дълъг…… И двамата се пробваха да минат, но без успех. Миро даже се заклещи та малко ни постресна, но за радост минахем без инцидент.
С Ду стигнахме до Бисерната зала, а момчетата взеха чук и длето с идеята да разширяват.
След като се помотахме доволно и се налюбувахме се на прилепите излезнахме около 14:00 часа решени да дойдем пак.
Дано другия път да стигнем докрая 