Written by Лъчезар Ковачев
Хвана студ, заваля сняг а ентусиазма и желанието за дупки не стихва. И така вчерашния прекрасен слънчев ден нямаше как да се пропусне и да не се иде на дупка. А дупката трябваше да оговаря на доста критерии. Трябваше да е близо да се ходи с кола и най вече да е красива като за последна за тази година. Избора не беше труден понеже такива дупки бол особенно около Пловдив.
Планът беще „екшън“ тръгване в 14:00 пристигане пред пещерата 14:40. Обход на някои интересни местенца на отсрешния баир-сега дупките пушат и така набелязах два интересни обекта за следващите дни, преобличане,даване на контролно време,мотане не повече от 10мин. и хайде в пещерата.
Малко след стръмното слизало където колегите са оставили придвидливо голям наръч със сухи дърва се озоваваш в широка изпълнена с красиви образувания зала. На където и да погледнеш красоти. Таванът е обсипан с безброи сталактити почти до края на галерията и колонада от сталактони. В края на залата се чува щумоленето на реката която преминава през долния етаж. Продължавам по горния етаж където се преполага е по красивата и пак широка не много висока зала изключително красива със синтрови езерца в дъното сега пресъхнали. Нататък горния и долния етаж се свързват в няколко прагчета като и през двата етажа е проходимо.Там на едно от тези места преминаваики през подмоли реката издаваше невероятен звук подобно на музикален инструмент. Накрая горния етаж задънва и следва лазене през водата по долния но докъде не му се виждаше края и хаиде на обратно. Навръшане минах през целия долен етаж където реката се виеше през меандри а стените бяха покрити прекрасни натеци с лимонено жълт цвят. Водата кристално чиста с чакълено дъно от разноцветни камъчета а бе с една дума прекрасно.
21.12.2009г.
Лъчезар Ковачев