Written by Димитър Ангелов
Заформихме се компактна група за Яворец – Ду, Наталия, Теодор от Приста, Любо Янев и Аз (Миро). Всичко тръгна както си му е реда – успиване, товарене и стигане, и продължи завидно добре – ядене, качване и преобличане. Натикахме се в дупката с мръсна газ, защото – навън всичко замръзваше бързо, сигурно беше към -5С. Последваха 3 отвеса, 1 закачливо качвалце и завършващ отвес – идеална дупка, суха, чиста и широка. Жалко, че много от желаещите не успяха да дойдат. На дъното имаше и глинена тапа – перспектива за оптимистите, прогнозиращи неописуеми четирицифрени дълбини. Излязохме, слязохме и се натоварихме обратно. На връщане намерихме разкошно затворено ресторантче, пред което вечеряхме вкусно и без да плащаме. Както бях обещал – ракията бе от мен. Сега трябва да тръгвам. Чао на всички и благодарности участниците, както и на Марти, който ми помогна да върна инвентара.