Written by Татяна Виналиева
И така, най-сетне успяхме да се организираме. В събота, 24 май, група в следния състав: Миро, Марти, Криси, Яна, Таня – всичките от СПК Академик, и Трифон от ПК Хеликтит, се събра пред кино Левски в 8,30 сутринта с идеята да покори така жадувания “Яворец”.
Тъй като Трифон беше пускал дупката решихме да се консултираме с него за инвентара още преди тръгването. След бърз преглед се оказа, че все пак въжето май няма да стигне. Така че взехме 100м работно въже на Ивайло и потеглихме относително навреме към Враца. Забегнахме до Околчица за катерене и позиране по паметника и после паркирахме колите до пътя. Натоварихме целия инвентар, храна и дрехи върху себе си и към 13,30 поехме по пътеката, по която ни поведе Трифон. В последствие преценихме, че е трябвало да поемем по пътеката на Миро, който точно преди седмица беше локализирал входа, но така или иначе се дотътрихме до поляната над пещерата.
След като организирахме лагера, прегледахме инвентара и го подредихме по прониквачките според реда на екипиране първата група – Трифон, Марти и Криси потеглиха към дупката. Екипирането започна в 17,30.
В 19,30 втората група се застяга и в рамките на около 15 минути бяхме вътре. Разекипирането на пещерата приключи към 2,30 сутринта.
Пещерата е просто чудесна. Всички се справиха перфектно, въпреки че дупката се опита да погълне три челника (успя само с един), но пък ни награди с една телена примка. Трифон сложи 3 нови спита. Изобщо, позабавлявахме се.
На другия ден се надигнахме мъчително. Къмто обед се смъкнахме до Врацата и чинно и послушно изпрахме почти чистия инвентар.
Изненадващо за мен си бяхме в София преди 20,00 часа на 25ти – тъкмо навреме, за да се насладим на абитурентски простотии и задръствания.
Аз съм доволна. Снимки – от Криси 🙂
А ето и описанието на Трифон, което тй направи на бира след дупката:
Іви отвес – 86 м / 100 м въже; 1 таванна планка и една обувалка, 1 телена примка / 4 бр карабинер с муфа. Екипиране на дърво и камък на входа с телена примка. След 2 м прехвърляне на два спита с У-закрепване. След около 40 м зацепен камъки прехвърляне на лепен клин в дясно. След още 40 м дйно и сипей в дясно. Следва преодоляване на малък блокаж и след тесняк се излиза в началото на ІІ отвес.
ІІри отвес – 60 м / 70 м въже; 6 планки, 2 телени примки / 8 карабинера с муфа. Екипиране на естествени опори (две чучки) с телени примки. След тесняк на 2 м прехвърляне с У-закрепване на лепеняк и спит. След 15 м прехвърляне вляво и прехвърляне с У-закрепване. След 20 м минаваме в ляво и след прехвърляне с У-закрепване на 2 спита се попада в тесняка за нови части. След тесняка – 20 м отвес. Следват 2 прагчета, които могат спокойно да се минат на класика, но не пречии да се екипират на 2 сталагмита горе, за което е достатъчно 15 м въже.
ІІІотвес – 70 м / 80 м въже; 1 телена и 3 лентови примки, 1 планка и 5 карабинера с муфа. Началото – У-закрепванена спит и скална халка. След тесняка – прехвърлне на голям сталактон. След 4 м се стига площадка. Организира се У-закрепване на два сталагмита и след 3 метра се изпада в камбана. Следва камбаа 35-40 м. Дънната зала е определено фрапантна гледка. Голям обем и диаметър 10-15 м.
ІVотвес – 30м / 40м въже; спит и анкер с планка, анкер, 1 нормална планка и 1 планка 10мм, 3 карабинера с муфа. След прагче от 3 метра се попада в началото на дънния отвес. Прави се У-закрепване на спит и анкер. След 5 метра има анкер 10мм. Следва още 25 отвес в камбана до дънна зала.