Резултати от първия етап на документирането на на скалните графити от пещерите при село Царевец, Врачански окръг
Южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника, намиращи се в землището на село Царевец, Врачански окръг са отсечени от течението на река Искър. В четиридесет метровите откоси, съставени от окарстени скали в зоната на постепенния преход между варовити пясъчници и варовици от горно-кредна възраст са образувани около 30 малки пещери и ниши. Повечето от тях са разположени близо до алувиалната тераса на реката, но някои са на 20-30 метра височина. Подобни пещери има и в откосите на съседните хълмове, прорязани от реката, но в тях не са открити следи от човешка дейност.
В привходните части на пещерките и нишите на Средния камик и Говедарника са врязани многобройни графити, между които има няколко десетки надписа от XVI-XIX век и няколкостотин изображения.
Първоначално част от графитните изображения и надписи от една от пещерките на Говедарника бяха публикувани през 1964 год, а през 1971-1972год. спелеолозите Петър и Боян Трантееви съобщиха за наличието на изображения и надписи в почти всички пещерки. Не веднъж е отбелязван интересът, който заслужават тези пещери.
Всички споменавания на годишното време в надписите посочват пролетни дати, а един разказва, че в неделята след Великден било намерено някакво лечебно растение. Това дава възможност да се предположи, че през XVI-XVIII век тук се е практикувал един забравен пролетен обряд, свързан с търсенето на “биле”, Той се е предшествувал вероятно от ритуална инкубация в пещерите, за което, може би, говорят силно опушените сводове на някои от тях, включително и на такива, които са неудобни за постоянно обитаване.
В желанието си да даде първоначален тласък на изследването на тези паметници на старинното наскално изкуство Спелеоложката секция на НЕК (научен експедиционен клуб) реши да се заеме с тяхното документиране. То включва картиране на двата скални венеца и на всички пещери и ниши в тях, естампаж на всички рисунки, знаци и резки от изкуствен произход, описание на изобразителната техника, фиксиране на изображенията върху картите на пещерите и фотодокументация.
Изображенията са линеарно-контурни и са врязани в относително меката варовикова скала по стените, сводовете и около входовете на пещерите и нишите. Някои от графитите са разположени на трудно достижими места и в неосветените части на пещерите, от което може да се направи най-общия извод, че за техните творци по-важен мотив е бил самият акт на изобразяването им, отколкото желанието тези творби да бъдат разположени на място, удобно за оглед от другите хора, а и от тях самите, т,е., че те са били движени по-скоро от култови,отколкото от чисто художествени подбуди.
Дебелината, дълбочината и очертанията на среза на линиите, които съставят отделните изображения, техният стил и художествено майсторство силно варират при различните графити. В по-голямата си част това са единични изображения и въпреки че често са разположени близо едно до друго без да се застъпват, само в единични случаи можем да ги свържем в определени композиции.
Налагането на изображенията едно върху друго се среща много рядко. Анализът на единствения проучен по-внимателно за сега палимпсест, този на лявата страна на пещера №7, показва, че там най-фините и тънки линии са най-стари, а широките и най-груби резки са най-нови. Прави впечатление, че в случаите, когато се съчетават рисунките с надписи, надписите са врязани след рисунките.
По своя характер графитните изображения от Средния камик и Говедарника биха могли, до известна степен условно, да се подразделят на фигурални /зооморфни/ антропоморфни и др/ и абстрактни.
ЗООМОРФНИ ИЗОБР АЖЕНИЯ. Най-голяма част от тях заемат изображенията на елени, сърни и коне, често в комбинация с конници, срещат се отделни изображения на птици. Едрите копитни животни са представени чрез линеен контур, винаги в профил, в ход или в бяг най-често на дясно, като в някои случаи главата е обърната назад .
Степента на реалистичното представяне на действителността варира силно – от напълно точни контури с висока художествена стойност при някои от конете – до схематизирани, придобиващи значението на символ, изображения със силно нарушени пропорции при рисунките на някои от елените.
Размерите им са от няколко сантиметра до няколко дециметра. В изображенията се забелязват някои елементи на стилизация, които са характерни за тюркското наскално изкуство от Сибир, Централна и Средна Азия, за графитите по каменни блокове от прабългарските крепости край река Дон и в Приазовието и от много старобългарски центрове като Плиска, Преслав, Мурфатлар и др. Между тях трябва да споменем непропорционално издължените тела и шии на животните, двойно П-образната форма на някои от тях, аркообразно хлътналата линия на корема на други, защриховането на
туловищата на някои елени с вертикални и ромбоидно-пресичащи се линии, V-образното представяне на еленските рога, с разклонения във формата на рибена кост, предаването на копитата чрез триъгълничета или чрез 2-3 чертички, събиращи се в глезена и др.
Както е известно, у тюркските народности, издрасквания на изображения върху скалите на свещени места е носило ритуален характер, а специално за изображенията на коне и елени се приема, че са обслужвали култа към слънцето.
Наред с многобройните животински изображения, сътворени със схематичните елементи на традиционната тюрко-българска стилизация, намират се и такива, които чувствително се отличават от тях по стил и техника.
От една страна можем да посочим врязаните с много тънко острие изображения, които поразяват с финеса на очертанията си и своя първичен, може би праисторически реализъм, като например “бременната кобилка”. Подчертаването на издутия й корем посредством защриховане с ромбична мрежа ни насочва директно към репродуктивната магия.
АНТРОПОМОРФНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ.
Човешките фигури са пределно схематизирани и са предадени с някаква детинска наивност и непохватност. Това е почти универсално явление в примитивното изкуство, което се забелязва и при всички старобългарски графитни находки.
Някои от хората са показани с копия, други – стрелящи с лък. Конниците са многочислени. В отделни случаи, като например “коленичилият стрелец” главата е заострена нагоре, както в много от древно тюркските антропоморфни стели. Главата на друго човешко изображение е представена с късо подстригана коса, по начин, познат от Плиска и Сибир.
Между другите изображения особено интересно е представянето на кола в план (погледната отгоре или отдолу), докато четирите и колела са визирани сякаш отстрани. Това е типично праисторически изобразителен похват, характерен в Евразия за ранните индогермански племена.
АБСТРАКТНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ,
В и около пещерите на Говедарника и Средния камик са разпръснати множество знаци, може би най-много са кръстовете, някои от които са недвусмислено християнски. Многобройни са кръстовете вписани в кръгове, които са били соларни символи за тюркските народи, следователно и за прабългарите, у които още преди приемането на християнството са служели за грънчарски и каменоделски знаци и навярно за родови тамги.
Представена е почти цялата гама на соларните знаци; кръгове с вписани няколко радиално пресичащи се линии, кръгове, от които лъчеобразно излизат такива линии; така наречените “розетки” – малки дупчици от които излизат многобройни линии във всички посоки; кръстосващи се в една точка линии и др. Считаме за особено важно откритие на нашата експедиция намирането на т.н. “затворена свастика” на свода на една от малките пещери. Териториалното разпространение на този знак, особено върху неподвижни обекти, отговаря на границите на Първата българска държава, а неговата поява е свързана по време може би с наличието на християнската религия. За негов хронологичен еталон се приемат находките от Кръглата църква в Преслав.
Тук се среща “мрежи” с правоъгълни и ромбоидни клетки, както и такива, съставени от произволно пресичащи се или дори криволинейни резки. Някои от правоъгълните мрежи имат по една или няколко дупчици във всяка клетка, а на други е изстъргано всяко второ квадратче подобно на шахматна дъска.
Фактът, че на един от горните върхове на няколко от “шахматните дъски” има орнаментални израстъци или животински глави, ни напомня за Магурата, където имаме фигура съставена от животинска глава, прибавена към една “шахматна дъска”.
Въпреки посочения паралел на “шахматните” дъски от пещерите при Царевец с тези от Магурата, склонни сме за сега да виждаме в наличието на множество различни “мрежи” по-скоро една тюркска и прабългарска, отколкото местна традиция.
ФИГУРАЛНИ КОМПОЗИЦИИ
Между малобройните комбинации от Фигури, които могат да се свържат със сигурност в композиции, следва да се посочи едно стадо от елен, заобиколен от три кошути и срещата между два конника, в която виждаме толкова рядко срещаното в петроглифите изображение на земната повърхност. Интересна комбинация между фигурална рисунка и абстрактно изображение представлява вертикално защрихования елен със залепен на гърба му обърнат нагоре прабългарския знак “лък”, познат от Плиска и други находища.
На настоящия етап от нашето проучване считаме, че имаме достатъчно основания да направим следните предварителни изводи:
1. Малка част от графитните изображения от пещерите, врязвани обикновено с много тънко острие и запазени в по-защитени от атмосферни влияния повърхности, са носители на една праисторическа традиция,която би могла да се препише на предславянското население.
2. По-голямата част от запазените тук графитни изображения имат ясно изразени старобългарски и тюркски стилови елементи. Вероятно изобразителната дейност тук е била най-активна по време на Първата българска държава.
3. Ако бъдещите проучвания потвърдят предположението, че по-голямата част от изображенията и знаците са сътворени по времето на Първата българска държава, то в пещерния комплекс при с. Царавац ще трябва да виждаме най-голямото компактно находище от произведения на старобългарското наскално изкуство
4. Доколкото за сега няма открити никакви убедителни преки доказателства, потвърждаващи изказаните по-рано предположения за съществуването на пещерен манастир от XIV до XVI-XVII век и изхождайки от идейния заряд, стиловите особености и местоположението на повечето изображения, както и от тяхната многобройност, допускаме като работна хипотеза, че по тези места активно е функционирало голямо прабългарско пещерно светилище. С течение на времето под влияние на разширяването на грамотността то се е превърнало от обрядно място за врязване на култови графитни изображения и знаци в своеобразна каменна “летописна книга” на селото.
5. Някои от тюркските художествени елементи, например защриховането на телата на животните, V-образното представяне на еленските рога във форма на рибена кост и др., са много по-силно застъпени тук, отколкото в Плиска, Преслав и другите центрове на Първата българска държава в североизточния район на Балканския полуостров.
Застъпването на такива тюркски стилови елементи в по-голяма степен тук, отколкото в другите старобългарски центрове, позволява да предположим, че представителите на един прабългарски род, запазил най-добре азиатските древнотюркски традиции в изобразителната дейност, са били заселвани последователно по стратегически най-важните участъци на границите на Първата българска държава, или че тези стилови елементи са били свързани по-здраво с езическата култова практика на прабългарите, отколкото с предимно светската простонародна изобразителна дейност, следи от която намираме по каменните блокове на старобългарските крепости.
Статията е писана през 1980г.