Written by Кристина Домозетова
В събота и неделя курсът беше на Враца, цел на посещение бяха Резньовете и Змейова дупка.
Какво са правили в събота в Резньовете не ги знам, аз се изсипах късно в събота вечер. Народът вече се беше опнал на поляната и празнуваха рождения ден на Татяна. С малко пийване и много пеене изпратихме вечерта. На сутринта имаше закуска и чудене кой към коя пещера да се отправи. Уговорката беше инструкторите и курсистите да отидат в Змейова дупка, а аз, Анчо, Коце, Лъчо и Ду да ходим в Барки 8 (имаше и една група лентяи, дето отидоха на баня, ама няма да говоря за тях 🙂 ) Помъкнахме се с двата джипа по offroad-а, паркирахме на някакво място, дето хал хабер си нямам къде е – оттам едно преходче по калната пътека. На Барки 14 се разделихме – нашата група отиде към 8цата.
Пещерата е -190 метра, влиза се без въжета. През цялото време се слиза леко надолу – къде по задник, къде с лек зор по разни по-големи пързалки. Сега чета в описанието, че за последния \”отвес\” се носи стълба – ние пропуснахме тоя елемент, то всъщност се минава чудесно и без помощ. С пързаляне и изсулване се смъкнахме до дъното, което идва доста изненадващо – тъкмо си позагрял и край. Аз се опитах да се завирам във фурната на дъното да търся път напред, но изследователския ми дух бързо се обезкуражи от един извънредно гнусен тесняк. Философски хапнахме и почна катеренето наобратно, където всички тия прагчета, пързалчици и каминки вече трябваше да ги пълзим нагоре. Поддържахме доста бързо темпо всъщност, което се нарушаваше периодично от спиране, за да снимат Коце и Лъчо. В един момент се отделихме от основната \”пътека\” и отидохме на горния етаж, където има невероятни красоти и белота. На всички голямо впечатление ни направиха т.нар. вимета (цици) по тавана – много интересни тумбести сталактити. Мотахме се там бая време, цъкахме и се възхищавахме и се снимахме много. Накрая се заизмъквахме и излязохме вече по тъмно.
По пътя наобратно леко се отклонихме от пътеката и се позатрихме. Някои от нас се поуплашиха излишно много и почнаха малко да се зъбят на останалата част от групата. Но.. всичко е добре, щом завършва добре – в крайна сметка излязохме на основната пътека и стигнахме до колите. Набързо запалихме огън, хапнахме боб, докато чакаме другата група. След не-много време и те се появиха – малко поизморени, но бодри и в добро състояние на духа. Поздравихме се, постегнахме багажерията и се отправихме наобратно. Нашата група беше много щастлива, че не трябва да пере въжета 🙂 .
Снимки от Змейова дупка има във Фейсбук в профила на Таня Костадинова. От Барки 8 – очакваме включване от Лъчо.