184 експедиция в Оптимистическая

Участници от българска страна:

Александър Янев – СПК Академик, София

Таня Костадинова – СПК Академик, София

Георги Стайчев – ПК Искър, София

Румяна Йотова – ПК Искър, София

Спас Филипов – ПК Искър, София

Павлин Желев – ПК Саламандър, Ст. Загора

Илиан Найденов – ПК Пълдин, Пловдив

Станимира Делева – ПК Пълдин, Пловдив

Българският екип живя в лагер “Оазис” и работи по периметъра в частта “Уага-Дуга”. В резултат на дружните усилия влязохме в нови части с дължина около 100 м. Което не е сериозен пробив. Както каза Ната (ръководителя на експедицията): “Прошли, но не пошли.”

Ето и кратко описание на събитията:

Разбрахме се да се срещнем на Дряновския манастир в 09,00ч. на 02.01.2010. Там пристигнаха искърци направо от новогодишните им родопи на 01.01., така че аз и Таня ги събудихме в 8,55 ч. съвсем навреме. И както е по традиция се почна леееко подмотване, подсилено от закъснението на останалата част от гупата. Разгеле към 10 и нещо цъфнаха, като се разбра, че майката на Илиан в ранни зори му е ушила гащеризон за пещерата. 🙂

Все пак в нормални рамки потеглихме. Пътят си е път – 1000 км. от София. Този път нямаше произшествия на отиване и проблеми по границите. Тъй че към полунощ финиширахме в гр. Черновци при Бодя, където преспахме. При пристигането се почна драмата с торбите. Всъщност тя започна на предния ден защото трябваше да взема едни торби, но не стана. Аз бях спокоен, понеже Жоро ми каза, че е поръчал подходящи на Станев и ще са готови навреме. Но! три от подходящите по литраж торбета се оказаха ниски и шииироооки (правилният размер е 90 см. височина и 90 см. обиколка). Бодя като ги видя, щеше да падне на земята, каза, че такова точно чудо за влизане в Оптимистическа не бе виждал. 🙂 Както и да е. Развъртяха се среднощни телефони и след молби и уговорки успяхме да се сдобием с 4 чисто нови торби, предназначени за хора, които обаче нямаше да идват на тази експедиция, а на следващата.

На следния ден, след кратък пазар и товарене на багажа (взехме Бодя и експедиционната маджа при нас) благополучно стъгнахме къщата в с. Короливка към обяд. Тълпи хора се мотаеха и постепенно се изнизваха към пещерата. Нашият ред дойде чак вечерта. Натъпкахме торбите с провизии и вещи. Имаше и малки корекции в багажа – Павлин беше помъкнал навътре два гащеризона, а Илиан убедихме да остави половината връхни дрехи.

Тази година бонусът бе, че трасето бе подобрено още и прониквачките бяха с 30% по-леки, защото имаше допълнителна “заброска” от живущите в лагер “Паук”. Те ни донесоха картофите + малко консерви. Така че успяхме да стигнем до лагер “оазис” за 4 часа. За сравнение миналогодишното влизане бе 6 часа.

Настанихме се и си легнахме силно уморени. Толкова много, че като стана готова храната само аз станах да вечерям.

Установи се дневен ред – ставане м/у 12 и 14 ч. готвене, чаепиене и лека закуска до 16 ч., когато ставаше готов обяда. После към забоя се тръгваше към 17 ч. и се работеше с почивки до към 22 – 23 ч. Общо взето добре се организирахме за работа с изключение на няколко пъти, когато се налагаше поразместване на хората за да вървят кофите равномерно. Тамън подредихме нещата почти перфектно и последните дни някои хора организираха “заря” (нема, нема, па туку си …….) за да не ходели празни насам-натам. 🙂 Но в крайна сметка нещата вървяха и резултатът е известен.

Посрещнахме тяхната Коледа – имаше доста разнообразни напитки и даже успяхме да убедим по телефона група от “Паук” да ни дойдат на гости и да донесат китара.

Изкарахме си доста добре. Е, не без дребни проблеми – Станимира и Таня подред попазиха лагера, заради стомашни неудобства. Установиха, че сам на тъмно не е леко.

На 10.01. вечерта излязохме от пещерата, посетихме местният магазин и после се повеселихме здраво в къщата, където преспахме. На 11-ти откарахме Бодя до Черновци и след един доста продължителен пазар към 15 ч. потеглихме към България.

В Черновци се видяхме и с Теодор и двамата Сашовци от Русе, които бяха докарали с буса на Тео техните украински приятели, така че из Румъния  карахме почти заедно.

В ранните часове на 12-ти пристигнахме отново на Дряновския манастир, където софийската група остана да дремне някой час, а пловдивчани си тръгнаха направо. След като се понаспахме, Жоро си взе колата от ремонт и отидохме на гости на Роко в Габрово, за да се похвали с откритията в Мачанов трап. В крайна сметка на 12-ти вечерта финиширахме в София.

Ето и дневникът написан от другите участници.