Участници:
Александър Янев – СПК Академик, София
Росен Терзиев (Роко) ПК Стринава, Дряново
В почти последният момент ми отпадна една работа и реших, че прекалено много време не съм ходил на експедиция в Оптимистическа.
Пуснах запитване по фейса. Само Колевски се обади, че е свободен, но се отказа, като разбра, че предимно ще се копае и носят кофи.
Новата година изкарахме във владението на Роко, където успях да го навия да дойде с мен. Иначе вече бях готов и сам да пътувам.
След кратки документални перипетии (Роко трябваше спешно да си извади нов паспорт), потеглихме сутринта на 04.01.
Неприятна изненада ни очакваше на Българо-Румънската граница. По непонятни причини имаше огромна опашка и престояхме час и половина. А по принцип бързахме, за да си до на пазаруваме в Черновци.
Както и да е, пътуванете през Румъния както винаги беше скучно, за щастие околовръстното на Букурещ беше празно и го “прелетяхме” за норматив.
Традиционно си отвисяхме и на Румъно – Украинската граница (и тук час и половина), но успяхме да влезем в магазина в Черновци в последните минути преди да го затворят.
Разменихме няколко съобщения с Ната, която вече нервничеше, къде сме се запиляли и в крайна сметка финиширахме в с.Короливка малко след полунощ. Поприказвахме си с приятелите, с които не се бяхме виждали отдавна, хапнахме и обърнахме по халба от невероятната бира, която вари Бодя.
На следващият ден (05.01.) следобеда влязохме на “пред заброска” до лагер “Озерный” в едноименният район.
06.01. Беше предвиден за влизане. Както обикновенно цял ден течеше активна “подготовка” и тръгнахме късният следобед. За щастие пътят до лагера не е от най-дългите и с лежерно темпо стигнахме за 3,5ч.
Последва настаняване и разпределение на кухненските повърхности. За разлика от другите експедиции, вече храненето под земята е “индивидуално”. Т.е. всяка групичка си носи и готви каквото намери за добре. Съответно ние с Роко се бяхме “малко” презапасили и повечето време черпехме другите с “вкусняшки” от България. Накрая подарихме повече от една трета от храната на следващата експедиция.
07.01.- 11.01. На закуска най-сетне разбрахме какъв ще е планът за експедицията. Главно ще се помага на Виктор и Богдана (фотографи от National Geographic) да снимат различни сюжети и паралелно ще се проверява периметъра.
Хвана ме яд, че Колевски не дойде. 🙁
Някои снимаха, някои покопаха и се вряха по теснотии (безрезултатно). Всички станахме фото модели. Изобщо, прекарахме чудесна лежерна експедиция.
На 11.01. вечерта, след “работният” ден решихме, че ще е по-добре да излезем сега, а не да преспим. Аз бях много твърдо “за”, знаейки организацията на местните. Ако бяхме останали, нямаше да успеем да потеглим в събота навреме.
На 12.01. “рано” сутринта към 10ч все пак потеглихме към Черновци. Където оставихме Бодя на пазара, ние също понапазарихме подаръци и тръгнахме към вкъщи.
Традиционното чакане на границата, помрачено от факта, че цяла сватба (около 10-тина коли), изпревари опашката. Но все пак минахме тънко. Украинците надобряват ;-).
13.01. В ранните часове пристигнахме на с. Здравковец, разпалихме печката, пихме по ракия и официално закрихме експедицията.
Снимки: Viktor Lyagushkin