Written by Таня Кръстева
През почивните дни 3-6 септември направихме обход на района между х. Хайдушка песен и х. Козя стена. Присъствахме аз, Алекс, Алберто, Миро, Иван и Нико от Академик и Даниела от Черни връх. Бирата се присъедини.
Имахме информация, че хора са влизали в пещера в региона и името на единият от тях, който живее в село Чифлик. Събота късно вечерта го издирихме и той ни начерта карта. На следващата сутрин потеглихме по баира- класическа старопланинска пътечка. Равно нанагорно. Когато се отвори гледка никой нямаше сили да обикаля, седнахме на почивка. Вече бяхме в района на пещерата и хората се разпределиха кой кое ще провери. На Миро като бързоходец се падна да иде с Бирата на най-далечната скала. Всички тръгнаха на някъде, а аз и Алекс останахме на място с идеята да проверим скалите на които седяхме. Там ни завари вика на Нико “намерих пещерата” . Излезе, че е намерил няколко входа, на кошмарен склон. Заварихме го на първият- хоризонтално влизане и Нико ми изпроси каска и челник за да се завре пръв вътре. След малко каза че задънва. Преместихме се на следващият вход – вертикална цепка. Пред нея всичко на което стъпвахме се свличаше по склона, много стръмно и нестабилно място. Пуснах въже от едно дърво над входа. Имаше дупка, направих едно прехвърляне, но се налагаше 5-6 м по-надолу да се сложи спит. Стените са класическа вертикална преса, наклонени на една или друга страна и въжето навсякъде трие неприятно. Алекс накова два спита, а в това време ние с Нико отидохме да проверим още един вход. Пак вертикална цепка, но възходяща, съответно с по-малка перспектива за дупка. До входа и се стига по 10 см перваз от който има падане поне 10м. На перваза имаше голям камък, Нико мина по него и застана на входа на цепката, аз се оказах върху камъка, докато той се разположи, така че да има къде да мина. В следващият момент камъка тръгна, явно не беше така стабилно закрепен както ми се струваше. Преместих се по него върху перваза, ядосваща се че няма никакви хватки за ръцете и от там слезнах с максимална скорост, чудейки се как да пусна въже, така че да изтегля Нико. Той бавно с крак избута въпросният камък, който се разпадна на по-малки докато летеше надолу по склона. След шока потърсихме горен вход, но не го намерихме и реших че твърде дълго е седяла Алекс сама и трябва да я видиме как е.
Другите не бяха намерили никакви входове и щастливо ни чакаха на пътеката. Събрахме Алекс и се опътихме по кошмарното слизане към бивака.
На следващият ден взехме 3 номера от Здравеца и с Иван и Даниела картирахме малката дупка до пътеката, за да влезе в регистрите. Алекс и Миро бяха отишли да донаковат дълбоката, Алберто и Нико на обход.
Влезнахме до където можеше на вертикалната пещера, на излизане я картирахме и към полунощ бяхме в лагера. На сутринта Миро заяви че временно ще спре да ходи по експедиции за да походи малко по дупки. Звъннах да върна единият номер на Здравеца, другите два бяха надлежно изписани на входовете на пещерите.