Written by Константин Стоилов
ТУРСКО-БЪЛГАРСКА ЕКСПЕДИЦИЯ “ГАЗИПАША 2005”
(това което се случи)
понеделник 18.07.2005
Oтпътуване от София : 17:00 на стадиона, пазаруване в МЕТРО (2 часа, 500лв. !!! сметка) – част от покупките се препродават на дребно, на паркинга, на добронамерени изпращачи – Теодоре, защо продаде сапуна?(това го написах после). С друга кола до Тръна за прониквачките. В Пловдив, при Томов ядене до пръсване каквото си носим. Ники се нагълтва с “вредно за него” пуешко и отива да повръща. Поне час гъбаркане с софтуер за GPS и NASA World Wind.
вторник 19.07.2005
Нощно пътуване. Тъкмо минаваме българската митница и джипа просъска на умряло. Тоците са загубиха. Акумулатор? Оказа се алармата побъркваща бендикса.
Ама преди това отбора се поизпоти да тика насам натам между митницата и паспортния контрол. Явно колата помнеше какво и се случи миналата година и не и се искаше да влиза в Турция. Закусваме на паркинг стотина километра преди Истанбул. До Босфорския университет се оправяме сами! Проспивам деня в клубния склад. Привечер претоварваме багажа в автобуса на университета. Час чакаме Яман да се появи от някъде и към 21:00 напуснахме Европа. Петима българи сме и 8-10 турци, жени няма, може би след 3-4 дни една ще се появи на лагера, може би. Теодор спи на пода на автобуса, редовно някой го настъпва, един колан го удря по носа.
сряда 20.07.2005
Осъмваме близо до Анталия – буса явно се движи по-бързо от миналата година (е по-нов е, а и има климатик-работещ) Спиране чак в Газипаша (~16 000 население)
За нас подреждат една дълга маса пред заведение. На нашия състав му се пие бира, в заведението по-принцип не се сервира такава. В интерес на гостите ( и търговия) това се урежда. Сенджар се включва в биропиенето, още има шанс да се оправи човека. След доброто похапване явно съм заспал на масата, като се освестих част от състава го нямаше – отишъл да урежда отношенията с жандармата. Буса се напълва със зарзават. След поне 2 часа имаме разрешение да продължим (в бюрокрацията вече се намесил и кмета-каймаканин) Уреждането на сметката за яденото се оказа въпрос на пазарлък с келнера. Момчета от БУМАК отказаха пари от нас. Доста бързо набрахме височина. Лагера устроихме на 1800м н.в. в средата на селото – Екинчалъ (е някога – 1996г. е бил в края), на полянка с чешма, има електричество, няма обхват на мобилни телефони, има много любопитни добронамерени зяпачи, няма къде да се завреш до свършиш сам някоя работа, има гадни кози,овци,крави,кокошки. Купчина лапета ме гледат и питат нещо доде надувам матрака. Теодор разбира се мърка против като разбра, че е двоен : стар бил вече, не можел да спи на меко. Ще сглобяваме кухненската и инвентарната палатка, половината рейки на кухненската ги няма и платнищата на инвентарната. Пламен бива изселен от неговата палатка в една кучешка, а неговата става инвентара. Една близка къща без покрив се покрива с платнищата на кухненската палатка, като преди това се измита прилежно от всякакви дърадонки и става нашата кухня-столова. Няма хляб. Готвя спагети със сос, сол слагам с пакета – падна малко повече. Защо ли всички само хвалиха яденето? Сформира се група да влиза в дупка – турски състав (Барис, ………..). Пещера Саджая, в превод “Трипод”, в обяснение “ич (три) баджак “ На 20 мин. от лагера пак в селото, внушителен вход. Теодор,Сенджар и аз изпратихме групата до/в входа. Разходих се 200-300 метра навътре, 500 по входното дере – пълнолуние е, ясно е, приятно прохладно е. Тръгнах да се връщам сам към лагера, загубих се в селото, а то има улично осветление. Как да е, намерих пътя на обратно, Седжер и Теодор на него в издирвателна акция.
четвъртък 21.07.2005
Закуска. Мотане. 12:30 тръгваме към Саджая : Жорж, Пламен, Серхан и аз. Нощната група стигнала до отвеса, спитовете били ръждясали, не могли да навият планките и не слезли надолу. Влизаме в 13:30. Приятна пещера, няма карта и не е допроучена – нашата цел. Преминаваме редица езера. 4 човека с една лодка: насам натам. Серхан се потапя до шия. Изцеждаме го и продължаване. Чак на последното езеро ни хрумва да използваме ролетката – втората двойка да си върне лодката. Жорж почиства спитове с метчик и масло! Пламен кове допълнителен спит. Жорж се спуска на дъното на отвеса с лодка преплува 10м езеро и екипира пандюл. Доде чакам намирам горен етаж, доста дълъг, сух, широк. Всички слизаме отвеса (31м), следват още два по 8-10м редуващи се с дълбоки казани, надолу продължаваме на класика, на един по-кофти праг Жорж си заебава ремъка и педала за обратно излизане. Края е смърдящ кален сифон пълен всякакви боклуци. Тръгваме наобратно с картировката. В един казан от джоба ми изпада фотоапарата. Не потъва, но едва ли ще го бъде. На едно Г-образно дълбоко езеро, Пламен с тежка торба на гръб при опит да се качи на лодката (сам е) цопва, не изпуска торбата, но е мокър целия. Стига картиране за днес. Излизаме след 11 часа в пещерата. В лагера има топло ядене. Другата група се вряла в някакви гнусотии – питайте Теодор. Ники е бил цял ден в лагера. Направил е цяла фамилия от рафтове и полички в кухнята.
петък 22.07.2005
Да му се не види и петела, няма ли кой на една супа да го свари. От 07:30 ръмжи между палатките. Сенжар обещава 25 милиона на този, който го удуши.
Отбора са попроменя: Ники заменя Серхан. Картираме от входа до където стигнахме вчера. Продължаваме към горния етаж. Завършва с висящ сифон. Картираме го от края към долния етаж. Намираме по-горен етаж. От един блокаж сериозно духа. Нужно е разчистване. Мислим, че прави връзка с долното ниво. Оставяме го за по-мераклии. Излизаме картирайки всичко открито. Другата група е вкарала лодка в една гнусна дупка, само я е окаляла. Открили са дупка , развиваща се нагоре, не са достигнали край. Вечерята е на ниво: има готвено, салата и бира.
събота 23.07.2005
Ден за чертане на карта – това правим с Жорж когато има ток.
Саджая дължина : 2052м денивелация : -179м
“Сканираме” карта на терена с цифров фотоапарат, нанасяме картата върху терена
Когато няма ток – готвим. Пламен и Ники се разхождат. Намират нова дупка, спускат с 15м въже, не стигат дъно. Теодор, Сенджар ….. също намират нова дупка. Правят нещо е нея и заебават инвентара за утре. Всъщност дупките все месните им ги показват. Даже на излизане от дупката отбора бива нагостен (пък аз им готвя, а те се прибират преяли в лагера) Към 22:00 Яман, Юнус и …. тръгват към Саджая да картират някакво при входно разклонение и да се пробват при духащия блокаж.
Междувременно от Истанбул е пристигнал джип с двама пича и една жена.
неделя 24.07.2005
Ден на голямо мотане. Пламен и Ники + Жорж изчезват към ново откритата от тях пропаст, оказва се, че скоро задънва. Аз съм към отбора на Теодор, мотаме се до 15:00, тръгваме с пристигналия джип към вчерашната им дупка. Първо отиваме на място с изглед към долината за да намерим обхват на телефон, после към показани от месни дупки. Отбора се състои от : Сенджер, шофьора на джипа, Суат, Озгун, Теодор и аз. В първата дупка единствено Суат се спуска до -30м, дупката задънва. На друго място се врем из едни чудовищни кари : слиза се до 10м в тях. От една висока точка забелязвам дере по което тече вода излизаща от подножието на скална стена. Отивам до там : извор от пещера, но трябват ботуши и осветление. Като се връщам до джипа останалите вече са получили информация от местните, че от другата страна на тази стена има голям вход. Помислих се за проходна пещера. Отиваме при големия вход. Име : Яръджик. Дълго се приказва с двама колоритни старци и хващаща окото им внучка. С Теодор стартираме с картирането от входа. Доде картираме някои разклонения, Сенджар екипира единствения отвес. Не след дълго достигаме полусифон. Озгун се пробва да го мине, безрезултатно. Много мотане в снимки на връщане. Картираме едно изпуснато разклонение, което се оказва че си има много разклонения, през един комин Теодор излиза на повърхността. Когато излизаме ни чака един местен. Ще пием чай у тях – няма измъкване. Там се оказва и спомената по-горе внучка + двете и умствено изостанали сестри + ….. общо 6 човека в две малки стаички. Пием поне час чай (хубав е, запарка, разрежда се вода). Разговора е на турски, аз гледам умно и набивам мезето към чая (бадеми, фъстъци, бисквити), местните питат дали не разбирам турски или само се правя. Прибираме след като объркахме веднъж пътя, благополучно след 00:00. В кухнята намирам съд с местно кисело мляко и го опразвам с удоволствие. Tака и не стигнахме до дупката към, която тръгнахме, в която има заебан инвентар.
понеделник 25.07.2005
“Сюкуралдъ 1”, на 2 часа от лагера, има карта до 230м, дъно сифон на ~ – 300m. Отбора : Жорж, Пламен , Ники и аз. Влизане в дупката към 14:00, мотане в екипирането, включително рязане на въжета. Интересен край : тясна фурна : 10см, 5 см вода, силно духане, грохот на водопад след нея. Картираме от сифона до последния отвес, излизаме към 02:00. Красиви отвеси с езера. Мокреща дупка. На един отвес дъното на карбитката ми падна в долното езеро, почти го гмурнах за да си го извадя. Прибиране в лагера с GPS и вечеря към 04:30. Яман, Саран, Барис и Емине са в били в съседна (Сюкуралдъ 3) пещера.След около -50м не са стигнали до край.
вторник 26.07.2005
Целия ден прекарах в лагера, беше ден за пране и баня – наше изобретение. Поначертахме и някоя друга карта. ( Излегнали под едно близко дърво на сянка, с лаптопа, Жорж-диктува, аз-набирам т.е. правим карта, една еднорога овца и се приближи на 2 метра, изгледа ни, поразкрачи задните крака и се изпика, след което се изсекна през лявата ноздра, мина малко встрани и се изсра …. та си правете извод за отношението и към изчертаването на картите на компютър) Привечер Яман организира преден лагер при Сукаралдъ 3. Теодор и Сенджер и ….. са на много далечна непроучена дупка : Маджар, не стигат дъно, оставят инвентара там и се прибират. Джипа ги обслужва.
сряда 27.07.2005
Картирахме дънните части на Сукаралдъ 1, дезекипирахме. 2 групи : всички българи + Пелин и Суат. Извадената екипировка оставихме на Яман за №3, Неговата дупка все още няма край, стигнали бяха до -150м. При наличие на 2 GPS-са в групата почти се загубихме на обратния път. Вечерята ще се запомни с понапил се турски колега и мераците му към Ники.
четвъртък 28.07.2005
Този ден се тръгват : Сенджар, Суат (ще ходи войник), Емине, шофьора на джипа и приятеля му, за съжаление с джипа. Плана бе да проникваме в Сукаралдъ 3, но предната вечер бе дошло подкрепление от Истанбул (Емра) + някой от лагера бяха отишли там (при дупката имаше 5 човека), така че се разделихме на 2 групи от които първата (Жорж, Пламен, Ники) тръгна към дупката в 14:00, втората (Теодор и Аз) към 20:30. До тогава се мотах из лагера, по начертахме някоя друга карта, помагах в приготвянето на булгур (нещо като ориз), направих пудинг. Помръкно разбира се с помощта на GPS-са се позагубихме натам, но срещнахме първата група да се връща натоварена като мулета с багаж към лагера. Дупката свършила на ~ -200м с дълбоко езеро. Турците я картирали. Сега почивали в предния лагер след дълго (18 часа за някои) проникване. С Теодор все пак отидохме до входа и също се натоварихме като мулета с инвентар.
петък-събота 29-30.07.2005
Плана бе за Маджар. Маджар се нарича най-близкото село до започната пропаст. Изчакахме турците да се върнат в лагера – някъде по обяд. В лагера бе останал само Юнус. Пелин си бе тръгнала с ранен автобус. Изчертах картата на Сукаралдъ 3. Оказа се -170м. Уредиха ни местен джип (тип текезесарка) да ни откара до Маджар. Оказа се, че минаваме през 2 села в трето : 13 км. Джипа стигна почти до входа. Там се бе събрала голяма тълпа местни. Час приказки. Разделихме се на 2 групи : екипираща (Теодор, Пламен, Ники), картираща (Жорж и аз). Влязох в 19:30, близо час след първата група. Пропастта тръгваше добре надолу. Близо част и половина се мотахме в картирането на едни възходящи кални галерии и комини (защо му бе на Теодор да екипира парапет до тях ?!). Отвес, след отвес, след отвес, чисти , излискани от водата, широки. Почти не се мокриш. Има силно въздушно течение отдолу нагоре. Застигнахме екипиращата група. Теодор се върна почти до входа за една торба с 50м въже останала от предишното влизане и да остави перфоратора – след 5 дупки се бе изтощил. Спускаме отвес, следва нов поне 30-метров, остават 10м въже – е този път сме до тук. Това е към 02:00-03:00 часа на другия ден ( турците са извикали автобуса същия ден вечерта, бързат да се прибират). Излизаме дезекипирайки. Ники поспива под отвесите. В дупката поради неразбирателство между екипите остават последния ни шоколад и парче сушеница. На повърхността съм към 09:30. До половин час всички и целия инвентар сме под адското слънце. Ники се плюсва до палатката и заспива. Теодор се пъхва в палатката-фурна и прави опити за същото. Пламен, Жорж и аз решаваме да се приберем пеш до лагера и изпратим джипа по-рано са останалите и инвентара (иначе щеше да дойде чак в 18:00). В лагера стигнахме след убийствен преход в 12:45, изненадвайки всички там. Изкъпахме се и полегнахме. Яман и Барис отидоха с джипа до Маджар за да приберат останалите. Там Теодор се е “разприказвал” с часове с орда дечурлига. Привечер дойде автобуса. Подготвихме багажа. Вечерта гаврътнахме по чаша ракия – за експедицията, за новата дупка и за Бариш, който бе разбрал, че е приет магистратура в Швейцария.
неделя 31.07.2005
Натоварване на автобуса до към 10:00. Сбогуване с местните (носят ни чай). 2-3 часа до Газипаша. Къпане в Средиземно море (изгоряха ми ходилата от горещия пясък, разревах се от солената вода). Хапване в Газипаша, пътуване, хапване край един язовир, пътуване, към 05:30 на другия ден сме в университета.
понеделник 01.08.2005
Придрямваме в клубния склад. До обяд правя карта на картираните участъци на Маджар(Косурели): -215м, среден наклон -650. Настаняват ни в общежитието на университета. Вечерта пием бира на Таксим.
вторник 02.08.2005
До обяд се занимаваме със сваляне и обработка на GPS данните. Обядваме на студентския стол. Водят ни на Черно море на плаж. Вечеря в стола, сбирка на бира, ракия, шопска салата и таратор в клуба. Зяпаме снимки.
сряда 03.08.2005
Спим до обяд. Довършвам “картировъчна” работа следобед, пека CD-тата. Пламен, Ники и Жорж биват разходени из Капалъчарши от Езгюн. Вечеря в приятелката на Барис – Галя. Теодор се разболял от нещо си и е кисел като туршия. Остава да спи там. Понеже сме изселени от общежитието (гръмнал е трафопоста) останалите придрямваме в клубния склад.
четвъртък 04.08.2005
Закуска в Али Ямач (“почетния” президент на клуба). Много хубава къща на брега на Босфора. Там е и един швейцарец (турските колеги ще водят група швейцарци на същото плато.) Среща с Ал. Климчук и Ю. Казян (УСА, са връщат от експедиция на Кюзгун) в ресторантче близо до моста над Златния рог. Отпътуване. 5 часа на границата. Преяждане у Пламен в Хасково (майка му има рожден ден). Час у Томов в Пловдив в ядене на диня, приказки и опити за хакване на GSM-ма на Теодор. Благополучно четиримата (Пламен остана в Хасково) в 06:00 сутринта на 05.08. сме в София.
СПИСЪК НА УЧАСТНИЦИТЕ
(или поне на тези, чиито имена успях да запомня, доколкото можах)
- Сенджер
- Яман
- Барис
- Серхан
- Суат
- Юнус
- Озгун
- Пелин
- Емине
- шофьора на джипа : Бурак
- негов приятел, същия които се напи яко
- Емра (не този от миналата експедиция, а друг)
и от наша страна :
- Теодор Кисимов (ПК “Приста” Русе) – шеф
- Жорж (клуб Кейвинг, София)
- Пламен Спилков (от Хасково, клуб Стрешеро, Враца)
- Николай Орлов (клуб Витоша)
- Аз.